наряза ги със сатъра и ги хвърли на кокошките. Сетне хвана младия петел, положи
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.
скрита от вековни дървета, се разгръщаше малка могила, от върха на която бликна
Такъв, който да не се страхува от никого. Срещнало кучето в гората заек и му казало: – Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем! – Хайде! – […]
друг по гърбовете, сякаш кураж им беше Разкази за Саня нужен да доближат момата със същото цвете,
- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.
- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.
- Да те лекувам, но така няма да стане, нямаме презерватив.
Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. […]
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.